понеделник, март 4, 2024

Въпреки че ММА е сравнително млад спорт, през последните години подготвителната и състезателна методика се разви с изключително бързи темпове и в момента можем в голяма степен да разпознаем добрите практики от лошите такива. Спортът извървя сериозен път в трансформацията си от кърваво зрелище в съревнователна дисциплина, демонстрираща най-високо ниво на техника, тактика и кондиция. Бойците са всестранно развити атлети, които непрекъснато трябва да подобряват своите познания и умения за спортно-състезателната дейност и във все по-голяма степен да разчитат на достиженията на модерната наука, а не на “анекдоти”, предавани от уста на уста в залите.
Независимо от това, все още в много клубове по света се използват, да ги наречем “странни”, методики, а доста от тях можем да категоризираме и като “вредни” такива. В следващите редове ще посоча 5 от тези методики и практики, които считам за неособено полезни и които могат да “саботират” настоящето и бъдеще развитие на състезателите.

ВРЕДНА ПРАКТИКА 1:
ПРЕКАЛЕНО МНОГО СПАРИНГИ!

Нека започнем тази точка с уговорката, че “той, боят, изгражда, той не да разгражда”, което твърдение подкрепям с две ръце, но когато говорим за правилно планиран и дозиран бой. Дълги години в България битуваше схващането, че колкото повече спаринги се правят, толкова по-добре. Вероятно, ако вашят любим спорт е билярд и шах, повече игрова практика би била добре дошла, но когато тренировката е свързана с получаване на удари в главата на ежедневна база, тогава логиката се пропуква.
Първият очевиден проблем, разбира се, е свързан с честотата и силата на мозъчните травми и времето, което отделяме за възстановяване. Мозъкът реагира на травми по същия начин, както реагира и всяка друга част на тялото ни – възпалява се и преминава през няколко етапа, чията задача е да активират възстановителните процеси на тялото. Помислете колко време е необходимо, за да отмине, да речем, изкълчен глезен или натъртени ребра – дни, седмици? А сега си помислете, че мозъкът е доста по-деликатен и уязвим на травми орган в сравнение с останалите. Неслучайно, предписанията на повечето атлетически комисии в света изискват преустановяване на контактни действия 3 до 6 месеца след получен нокаут. А сега си спомнете кога за последен път сте видяли някой да получи разтрисащ удар или нокдаун по време на тренировка и след 2-3 дни същият този човек отново да играе спаринги в залата. Ако целта ви е на 40-годишна възраст да си пишете името с три правописни грешки, стискам ви палци, избрали сте сигурен метод! Целта на спарингите е да ни дадат възможност да изпробваме в реална игрова ситуация наученото, било за проверка и затвърждаване на правилните навици, било за подготовка за предстоящо състезание, и на тях винаги трябва да се гледа, като на инструмент със съответните плюсове и минуси. Прекалено малко спаринги и трениращият губи реална представа за уменията си или се подготвя недостатъчно за предстояща изява. Прекалено много – нарастват рисковете за травми. Добре планирани спаринги с максимални защитни средства и под контрола на опитен треньор намаляват рисковете за здравето на трениращите почти до нулата.

РЕШЕНИЕ!

  • Планираният спаринг 1 път седмично е напълно достатъчен за трениращите, които не се подготвят за непосредствено състезание;
  • Начинаещите и любителите могат да правят различни условни боеве с ограничения за определени техники, да редуват игра в стойка със схватки на земя или да използват лек контакт под формата на различни игри;
  • Състезателите, готвещи се за турнир и/или профиизява могат спокойно да практикуват спаринги 3 пъти седмично в седмиците, предхождащи изявата, но за не повече от 3 седмици. Разбира се, провеждането на спарингови занятия трябва да се извършва в условията на максимална безопасност за трениращите, което ни води до следващата точка в списъка.

    ВРЕДНА ПРАКТИКА 2:
    НЕИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАЩИТНА ЕКИПИРОВКА!

  • Репликата, която съм чувал най-често преди да стане някоя контузия в залата, е “няма нужда да слагаме каски, ние ще играем лекичко”. В болшинството случаи се оказва, че състезателите, претърпели контузия в залата по време на контактни практики, са без необходимата защитна екипировка или партньорите им са били без такава. И ако боксовата каска, назъбника и протектора за слабини защитват този, който ги носи, то ръкавиците, наколенките, протекторите за крака и налакътниците защитават партньора му.
    Най-важният тренировъчен аксесоар е каската. Тя трябва да притежава достатъчно добри експлоатационни свойства, за да омекотява и разсейва ударите, получени по време на спарингите. Дизайнът и трябва да е подходящ за намаляване на риска от получаване на аркади и не на последно място каската трябва да осигурява идеална видимост на трениращия.
    Все още, и напълно необяснимо за мен, е срещано и спарингуването със състезателни ММА ръкавици, което, оставяйки настрана факта, че не предлагат адекватна ударна защита, е рисково с оглед на дизайна на ръкавиците, предполагащ повишена вероятност от аркади и бъркания в очите.
    Същото се отнася и за ластичните протектори за крака, които в никакъв случай не са подходящи за тежки спаринги, а по-скоро за отработване на техника и занимания с по-лек контакт.
    Инвестицията в качествена защитна екипировка е залог за запазване на здравето и за тези, които се занимават със спорта задълбочено, трябва да е приоритет осигуряването й.
  • РЕШЕНИЕ!

    • Налагане на строга етикеция за екипировката по време на заниманията от треньорския състав;
    • Любителите и тези, които нямат състезателни амбиции могат да се снабдят с екипировка на добро отношение цена-качество, с която да могат да провеждат безпроблемно за себе си и партньорите тренировъчни занимания. 12-унциеви боксови ръкавици, назъбник и ластични протектори са един напълно достатъчен начален комплект за ММА, с който можете да се снабдите в рамките на 60 – 90 лв.;
    • Състезателите задължително трябва да инвестират в боксови ръкавици от 12 унции за категориите около “лека” до 16-18 унции за “тежка”-та. Протекторите за крака е желателно да са “тайландски” тип с няколко защитни слоя за пищялите и стъпалата, а каската трябва да осигурява добра протекция на главата и лицето без да саботира зрението на трениращия. Допълнителните аксесоари за тези, които се състезават в различни правилници, са наколенките и налакътниците. ММА ръкавици (4 и 7 унции) са необходими за граплинг-заниманията и за отработване на техника с нулев до лек контакт.
    • ВРЕДНА ПРАКТИКА 3:
      НЕПРАВИЛНО СВАЛЯНЕ НА КИЛОГРАМИ

    • ММА е спорт, в който атлетите се съревновават в теглови категории. В зависимост от типа състезание след претеглянето бойците разполагат с 3-4 до 24 часа до двубоя си. Разбира се, всеки един състезател се опитва да наклони везните в своя полза, възползвайки се от правилника, и при равни други условия би предпочел да е по-тежък от опонента си по време на двубоя. Болшинството бойци са 5 до 10 килограма по-тежки от изискванията за категория по време на подготовката си. Преди официалния кантар се вземат мерки, за да се свалят излишните килограми и ако тегленето е 24 часа преди двубоя, те ще разполагат с достатъчно време, за да ги възстановят. Поради факта, че по време на подготовките много бойци не се ограничават с храната и вдигат тежести, което може да се окаже стимулиращо за покачване на мускулната маса и теглото им, понякога задачата по сваляне на килограмите се оказва доста сложна.

      Неправилното сваляне на излишното тегло може да превърне експлозивен и издръжлив състезател в бледа сянка на самия себе си и да саботира седмици и месеци тежка подготовка. Все още широко разпространени практики са системното гладуване и жажда в продължение на седмици и особено в пика на подготовката. Ограничаването на въглехидратите през дните на интензивните спаринги може не само да се отрази негативно не само на представянето на състезателя в спарингите, но и върху психологическото му състояние.
      Състезателите по ММА са крайно волеви личности и не рядко се случава да се получат сериозни усложнения в стремежа им да свалят последните необходими грамове и килограми на всяка цена. Стремежът трябва да бъде винаги към краткотрайно и бързо обезводняване и последващо след тегленото оводняване.
      Често срещана практика е обезводнени и недобре възстановени състезатели да излизат да се бият в клетката, което повишава рисковете от травми. 1-3 % обезводняване води до загуба на КПД-то на състезателя с до 50%. Още по-опасно е обезводняването за мозъка, тъй като повишава експоненциално рисковете от сътресения, следствие от получени удари в главата.
      В идеалния вариант, състезател би провел подготовка без ограничения в приеманите храни и течности, след това би предприел мерки за подготовка на тялото за сваляне в периода на ниска интензификация (обикновено седмица преди изявата) и след това би присъпил към същинското сваляне, непосредствено преди официалния кантар. Ето защо е изключително важно специалистът, провеждащ свалянето, да е наясно какво е необходимо да се предприеме и в двете “посоки” – по време на свалянето на излишното тегло и по време на възстановяването му.
      В ръководения от мен клуб “Десант” не е рядкост състезатели да свалят в рамките на седмица 10-12 килограма, после да възстановяват и да се представят на върха на възможностите си по време на двубоите. Световният вицешампион и двукратен европейски шампион Фердун Османов свали 11 килограма, за да покрие изискванията на категория “лека” (70.3 кг.) и по време на световното първенство във САЩ през 2016 година изигра 5 срещи, които му позволиха да се изправи на почетната стълбица. Допълнително усложнение представляваше факта, че състезателите бяха теглени сутринта и разполагаха само с 4 часа за възстановяване преди двубоите. След приключването им Ферди сваляше излишните килограми всяка вечер, за да може следващата сутрин отново да е в категория.

      РЕШЕНИЕ!

      • Изготвяне на режим за предсъстезателно сваляне и възстановяване на килограми от специалист, който е наясно и има опит в тази област. В най-големите световни вериги услугите на тези специалисти са изключително търсени и високоплатени, имайки предвид, че някои бойци се състезават за хонорари от няколкостотин хиляди долара и не могат да си позволят пренебрегване на един толкова критичен за цялата подготовка аспект;
      • Непрекъснат контрол на теглото на състезателя по време на подготовката и нанасяне на корекции в хранителния му режим, тренировките му с тежести и интензивността на тренировъчните натоварвания;
      • Ограничаване на калориите на състезателя, особено тези от въглехидрати, в периода на ниска интензификация, когато състезателят няма максимален енергоразход;
      • Свеждане до минимум на периодите без прием на вода максимум до 24 часа преди официалния кантар;
      • Подбор на методи на същинско сваляне – сауна, парна баня, вана, сауна-костюми и др.;
      • Изготвяне на научно обоснован и предварително тестван план за възстановяване теглото на състезателя след официалния кантар, който да подсигури пълно възстановяване на скоростно-силовите показатели и издръжливостта на боеца.
      • Информация от Николай Добруджански и https://www.desant.club
Tags: , , ,

0 Comments

Leave a Comment